Развлечение
Развлечението отвлича вниманието на човека от това, че той постоянно се намира пред Божието лице. Безпокойството, скуката и предизвикваният от тях стремеж към развлечения се явяват духовни заболявания.
Развлечението временно потапя човека ту в една, ту в друга втора реалност. Пробуждайки се от гностическия сън и опиянение, духовно болният човек търси нов начин за самозабвение.
Развлеченията се явяват външни за душата на човека, те са чужди на човешката природа. Затова човек участва в развлеченията не такъв, какъвто е, а под маската на радикална външност.
Развличайки се, човекът забравя за неразрешимото противоречие между доброто и злото, а също и за смъртта, болестите и бедността. Той забравя за своята скръбна участ на земята, за това, че пред него стои централният въпрос на човешкото съществуване, че условията на неговия живот и самото му раждане зависят от Бога.
В днешния свят политиката, масовата култура и масовата религия придобиват характер на опияняваща активност, която временно спасява от безпокойството и празнотата на живота. В масовото общество развлеченията са поставени на промишлена основа.
За християните развлеченията са забранени, те трябва да водят сериозен и скромен живот. Трябва да бъдат във всичко безукорни, за да не се хули заради тях Божието име.
Общението в обществото става безнравствено и опияняващо, когато новият човек започне да разбира патологическата реч. Това е реч, която нищо съществено не му съобщава, а само го развлича. Сега за него става ясно защо съществува тази реч, тя съществува сякаш специално за него.
Например: метаполитиката, културната политика, инфотейнмънта (образование чрез развлечение като на игра, забавно образование), лъжемисионерството, православните развлечения, спорт, туризъм, псевдофилософия и т.н.
